Изминаха няколко години. Завърших университета и започнах работа в просперираща фирма. С времето благодарение на упорития ми труд, успях да си купя собствен апартамент. След като заживях самостоятелно, никой от близките ми не ме потърси, нито се интересуваше от мен. Двете ми по-малки сестри дори забравят да ме поздравят за рождения ми ден. Обаждат ми се само, ако имат нужда от пари. Когато приеха сестра ми Катя в университета, мащехата ми ме помоли аз да й плащам образованието. С удоволствие се отзовах на молбата й, но щом Катя завърши, не ме поканиха да отпразнуваме дипломирането й.

Година по-късно по-малката ми сестра Ева катастрофира и разбира се, аз платих лечението й. Въпреки че знаех, че ме използват само да им плащам сметки, сърце не ми даде да й откажа. За благодарност Ева не ме покани на сватбата си. Наскоро мащехата ми призна, че е затънала до гуша в дългове и ми предложи да купя старата й кола на доста солена цена. Отказах офертата й и сега ме считат за враг. Ето така живея с моите роднини. Те ме търсят, когато имат нужда от финансова помощ, а през останалото време никой от тях не се сеща за мен. Обмислям да си сменя телефона и завинаги да ги изхвърля от живота си.